На пистата

Директорът на ПСС: Туристите пощуряха по нова опасна мода, която може да им коства живота!

500 спасители работят на доброволен принцип у нас. Това казва в интервю за в. "Монитор" Емил Нешев - директор на Планинската спасителна служба при БЧК.

Кой е Емил Нешев? Роден е на 18 май 1964 година. Над 20 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК. Началник на Учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК.

- Г-н Нешев, спасители помогнаха на туристи при изключително тежка операция. Можем ли да кажем, че Планинската спасителна служба при БЧК е готова за новия зимен сезон?

- Да, напълно готови сме. Разполагаме с модерно оборудване и екипировка. Тъй като у нас все още не е приет закон за доброволчеството, искаме дейността на спасителите доброволци да бъде регламентирана с поправка в Закона за бедствията, авариите и катастрофите. Искаме само да бъде вписано, че работодателят е длъжен да освободи от работа планинския спасител доброволец, когато има инцидент в планината. В Германия в такива случаи работодателят дори заплаща надницата за деня. У нас 500 човека работят на доброволен принцип. Сред тях са шофьори, адвокати, лекари, инженери... Спасителните отряди са 32, а кучетата спасители - 22. През миналата година имахме 108 акции. От 1 декември 2017 г. до 1 декември 2018 г. сме спасили 2522-ма пострадали. За съжаление за същия период има и 11 смъртни случая.

- Има ли я още модата на екстремни спускания извън пистите?

- Това предизвикателство продължава да е актуално и едва ли ще излезе от мода, защото извънпистовото каране на практика е родината на ски спорта. Хората така са започнали, навремето не е имало писти. Съвсем естествено е да е търсено, защото си има своите хубави страни - създава тръпка, вдига адреналина. Много по-важно е, когато туристите излизат извън писта, да знаят какво рискуват. Превенцията на нещастните случаи при тези ситуации е обучението. Хората, които излизат да карат извън пистата, могат да посещават курсове, лекции, беседи на тази тема, където да добият представа за какво всъщност става дума. Вече има организации, които предлагат такива услуги. Това е единственото решение на този проблем, защото със забрани тази дейност няма да бъде спряна. С обучение поне хората ще знаят как да се пазят от попадане в тежък инцидент.

- Колко случая на закъсали в извънпистово каране имахте през миналата зима, а и сега?

- Много са. Слава богу, бяха без фатален край. Дори през февруари имаме един изваден жив сноубордист от лавина. Стигнахме бързо до него. През зимния сезон почти всеки ден имаме случаи, в които успяваме да спасим човек, има и много, за които не разбираме, защото хората са се справили сами. В такива случаи другарската помощ е много важна. Последната рискова мода, особено на Витоша, е да се излиза в планината нощем, независимо от сезона. Като преживяване е нещо страхотно. Хората обаче трябва да са наясно какво се случва там и да не подценяват планината особено, ако предприемат такава авантюра през зимата. Точно по време на такъв излет имахме свличане на лавина и две момчета загинаха.

- Научиха ли се българските туристи и скиори да се застраховат, преди да поемат към планината?

- Непрекъснато има туристи, които не си правят застраховка. Повечето от тези, които спасяваме, не са се застраховали. Хората трябва да са наясно защо спешната спасителна служба в планините е платена или поне се опитваме да събираме някакви средства. Когато те са чрез застраховка, са най-добрият вариант за всеки пребиваващ там. Всъщност Планинската спасителна служба се опитва да възстанови част от разходите от спасителни акции, тъй като планинското спасяване е изключително скъпо занимание. Представете си само колко време е необходимо, за да бъдат обучени спасителите, за да могат да работят. При това те са доброволци, трябва да бъдат облечени, оборудвани, да направим така, че да са в безопасност в планината. Отделно трябва да могат да излязат за спасителна акция във всеки един момент, независимо дали е работен ден, или почиват със семейството си. Тази година на конгреса на ИКАР колеги чужденци бяха изчислили колко струва един инцидент.

- Колко струва?

- Едно счупване на крак в планината например води след себе си разходи за държавата за около 120 000 евро. Това се смята за обикновен случай.

- За кои страни е изчислена тази цена?

- За трите големи алпийски държави Австрия, Италия и Франция. Там се прави статистика и се изчислява колко струва всяка една акция.

- Правени ли са сметки за България?

- За нашата страна все още не. Тъй като у нас става въпрос за доброволци, никой не може да оцени труда и риска на доброволеца. На практика това няма стойност.

- Какво трябва да знаят студентите, които се подготвят да празнуват 8 декември в планината, пък и останалите с намерение за посрещнат коледно-новогодишните празници в ски курортите?

- Препоръчвам на всички да подходят към планината с респект и уважение, за да бъде пребиваването им там наистина прекрасно изживяване. Те не бива да я подценяват в никакъв случай, защото точно подценяването й е основната причина за инциденти. Освен това, преди да предприемат преходи, извънпистови спускания и всякакви екстремни усещания, да преценят много добре собствените си възможности. Необходима е реална самооценка дали човек е подготвен за такова приключение, с кого тръгва и дали всички са еднакво тренирани, за да вървят заедно и в еднакъв ритъм, за да не изостане някой. Трябва да се знае дали силите на всеки от групата са еднакви и всички ли са подготвени технически, физически и психически за набелязания маршрут. Много важно е хората да са наясно дали могат да застанат пред психическата граница и да кажат: повече не можем, връщаме се. Това е най-трудният момент за човек, който търси предизвикателствата. Както казва Райнхолд Меснер: „Най-добрият алпинист е живият алпинист.“ Планината си е на мястото - и да се върнеш, пак можеш да отидеш при по-благоприятни условия.

- Пределно ясно е, че наркотици и планина са несъвместими неща. Допустимо ли е обаче човек да си вземе питието, колкото да се стопли, да му дойдат сили и тогава да поеме към планината?

- Спасявали сме и дрогирани в планината. Алкохолът също е недопустим. Той не е добър съветник през зимата. Ефектът му в началото е сгряващ, но впоследствие причинява колапс на периферната кръвоносна система и се стига до хипотермия.

- Излиза, че е развенчан митът за санбернара с бъчвичката ром?

- Никакъв ром, този мит е развенчан. Употребата на алкохол в зимната планина е твърде опасна, може да доведе не само до увреждания, но и до смърт. Преди поход човек трябва да си набележи пътя, да се информира за метеорологичните условия и да не надценява собствените си възможности. Нарушаването на тези три неща е в основата на всеки инцидент, за който сме викани. Хората да тръгват в планината с добре заредени телефони. При инцидент да избират единния телефонен номер 112 или на централния денонощен пост на ПСС 02 963 2000. За справки или съвети телефонът е 1471 (за всички мобилни оператори).

 

  • Най-четени

  • Най-нови

Loading
Loading