Новини за Банско

Гълъбица Тодева отново ни поднася уникален разказ - "Моя Никола Вапцаров - 108 години от рождението"

Живата история на Банско - Гълъбица Тодева, отново реши да ни зарадва с прекрасен разказ за Никола Вапцаров. Ако някой знае всичко за него, то това е тя. Както винаги всичко, което тя ни поднася ни кара да го прочетем няколко пъти и въпреки това не можем да спрем да му се наслаждаваме и научаваме нови и нови неща за историята на нашият прекрасен град и хората творили и живяли в него.

Последният рожден ден на Никола Вапцаров ме връща далече назад, във времето на моето детство...Настъпи ли месец декември в Банско започват рецитали, викторини, състезания в училище. Най-добрите продължават напред и нагоре. От това време са моите спомени на сцената с участници самодейци или професионалисти от Държавните театри...с нас е Вапцаров. В детския ученически кръжок "Млад творец" с нас е Вапцаров...Гимназиалният проучвателски отряд "По стъпките на Вапцаров" ни води до всички краища на страната, където е пребивавал поета, до всички негови съвременници, с които е общувал. Радиовъзелът в училище "Никола Вапцаров" в Банско беше трибуна на обичащи го и желаещи да знаят повече за патрона...За добрия старт на любовта ми към поета дължа благодарност на моята преподавателка по литература Митка Черганова, един от най-добрите Вапцароведи у нас, на която никога няма да мога да й се издължа... А темата за канидатстудентския ми изпит по български език и литература в Софийския университет беше "Традиции и новаторство в поезията на Никола Вапцаров"...Съдба или случайност, много години от живота ми съм заедно с Никола Вапцаров...Хубаво е да боравиш с такава материя, културно-историческото наследство...

Защо толкова близко до себе си съм поставила Никола Вапцаров? Навярно защото имам слабост към добротата, към хуманността, към поезията...,а какво е тя-поезията, с римата и нейния ритъм? Не я ли усещаме още в майчината утроба с Ритъма на майчиното сърце? Защо я търсиме в Люлчината песен на майката, за да я продължим след това в магията на Танца. А какво е танцът без вълшебството на Словото... Навярно всичко това го притежават великите творци, за които обич и човечност са несъизмерими с измеренията на времето-минало, настояще и бъдеще. Те са вечни, като Земята ни...Лесно е да обичаш личности като Вапцаров. Толкова велик и толкова земен. Четеш го и разбираш ординерността му и си щастлив, че се докосваш до него. Поставяш го на пиетдестал и същевременно отново го чувстваш близък като най-добър приятел, който ти помага в трудни моменти...на който доверяваш свидни и съкровени тайни...или горчиви истини...Близък и същевременно дистанциран...Не мога да си позволя да застана редом до него...знам, че съм една микроскопична частица от същия свят, в който живеем заедно...Но ми е нужен, както ми е нужно всеки ден утрото, носещо ми надежда, вяра и любов!

От детството ми, през целия ми живот до днес, а и след това... Кой е за мен Н. Вапцаров? Познатият със зрялото творчество или непознатият Вапцаров с ранните стихове за роден край, роден дом и майка, най-свидните и мили на сърцето, със спомен от детството с „песни прозвънили в душата!“ Къде си бащин дом, къде си рай долино, където аз прекарах мойте младини. Къде сте, вий другари и китна ти, градино, там дето аз прекарах най-хубавите дни? Ни в съне грях, ни сянка от измама. От буря не останал ек. И сякаш всичко-близен и далек. Се слива в мене с образа на мама. Ний тръгнахме. Огасваше денят. Прегърнах мама. В белите коси целунах я и казах й „Прости!“ А тя едва продума „Добър път!“ Майката и семейството...Роден в Банско, в пределите на Отечество българско. Роден българин и написал гениалните си стихове на родния български език.

Кой казва, че Вапцаров не е българин? Има ли някъде поет, написал стиховете си най-напред на чужд език /визирам българския/, та после да му ги превеждат на роден език???? Нелепи твърдения на чужди интереси, на чужди политики...Такова беше мнението по този въпрос на познатата на всички негова майка Елена Вапцарова, запомнена с мъдростта си и безспорния респект, предизвикващ почитта в хората при появата й на публични места...Тържество за рожден ден на поета в голям читалищен салон...При влизането на майката всички стават на крак и бурно я аплодират...в началото и след това , след трогателния, интересен разказ...

На 7. декември 1909 година на Елена Везьова и Иван Проданичин от Банско се ражда отроче от мъжки пол. Наречен е на дядото по бащина линия - Никола. По-късно, след настаняването на семейството в къщата, с Вапцарницата /бояджийница за текстил и прежда на дядо Никола/, намираща се на стария централен площад, всички вече ги наричат Вапцаровите. Години по-късно, на същата дата, при едно от големите юбилейни тържества майката в унес многократно ще мълви "Слънчев Никола-слънчев рожден ден!". Сред мрачните, неприветливи дни на декември, на 7. Слънцето винаги щедро погалва бронзовата фигура на поета и неговия дом в родно Банско! За този Слънчев Никола не можах да забравя и до днес. Не съм престанала да му се възхищавам и да го обичам... Познавате ли стиховете му, писани под влияние на неговия кумир Пейо Яворов? Различни теми търсят израз в словото му. Иска му се да сподели с някой, за хубостта на момичето от село, от хармана. Въпреки мизерния живот, подложил на изнурителен труд младите, хубостта на девойката разцъфтява и тя се превръща в мома за чудо и приказ. И какво по-подходящо име да й сложи! Диляна разбира се! Диляно магеснице, болест в селото- набулки чернило и млади жени, Диляно магеснице, зло си над злото- подбивка на всичките селски моми Ей Богу сеир починете по жетва, коне ще подкара:, разкърши ще стан. Жените заредят щат клетва след клетва, мъжете забравят и труд и харман. Седенки? Седенки без нея не стават. Момите се сбират в селото поред. Но щом кат Диляна забравят да канят, момците не стъпват от прага напред. Диляно, Диляно! Раздори сал сееш. Магия ще правят на тебе моми. Тя тръсне си къдрите и само се смее: „Магия магесница – кай не лови!“ Чели ли сте писмата му до любимата? Те не са просто писма. Те са галеща музика за сетивата. Те са докосната струна в съзвучие с хармонията на поетовата душевност. „Мила Бойя! Отвънка е звездна нощ. Сигурно сега в полето има много аромат, много злак и младост.... ... Искам щастието ни да бъде опустошително като пожар...Искам мигновения! Помисли за любовта на Лаура и Петрарка, Колко щастлива и нещастна е била тази любов! Помисли за Едгар По и Нели, помисли за Лора и Яворов. Така искам аз, Бойя. Ще вървиш ли подире ми? Ще вървиш ли, Бойя, или се плашиш? Вярвай ми и никога няма да се разкайваш. А любовта, Бойя, не може да се анализира... не може да се разбере, тя се чувствува! Ето цялото ми същество е изпълнено с някакви ефирни вълни. Леко ми е. Струва ми се- да разперя ръце, ще литна. Може би това е проекция на моето въображение, но горе чувствувам, че душите ни се сливат със симфонията на красотата, обкръжени с ореола на безброй светлини. Целувам те тихо, за да не прокудя усмивката ти- Кольо. 1933 г. Кочериново“ Любовта на Лаура и Петрарка, на Нели и Едгар По, на Лора и Яворов! Едва ли посвещенията на тези велики творци са по-силни от лиричния шепот на Вапцаров! „Мила, Бойя! Мое внезапно щастие! Моя песен прозвънила в душата ми!...“ Моят Вапцаров... Като бистър ручей утоляващ жаждата ми за живот, като мъдър съветник, помогнал да разбера по-добре света, като подадена приятелска ръка, за да се вдигна и да продължа живота си, след смазващия пореден удар на съдбата...

Велик Никола Вапцаров, с великата му майка Елена Вапцарова. Няма по-страшно наказание за една майка, да дочака смъртта на своя син, да остане жива след него...и да разказва спомени...Тук беше отговора на въпроса ми "Защо, Господи ми взе детето? А как да живея без него?" Та той е бил с мен през цялото време...И сега е с мен моя син Георги... За Любовта между нас няма граници на измеренията ...Любовта е Тук на Земята и Там в нашите сънища... в синевата на простора, които възпя Вапцаров. Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенинн. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида. Тези песни ни остави Вапцаров. Песни, прозвънили в душата на всички ! Навярно по същия начин се е почувствал и друг един голям български поет! Преди доста години след разглеждането на музея в Банско спонтанно написа в една от книгите за впечатления: "В душата ми погребан за мен си свята памет. Освен поклон пред тебе, аз друга дума нямам!" Дамян Дамянов.

Честит рожден ден, поете!

 

  • Най-нови

  • Препоръчани

Loading
Loading